ИЗТЀПВАМ1, -аш, несв.; изтѐпам, -аш и (диал.) изтѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Тепам, тепя всичко докрай. Изтъканите вълнени платове изтепвали на тепавици. Ил. Славков и др., С [еа]. Изтепах всичкия шаяк на тепавицата.
2. Диал. С тепане изкарвам, добивам, спечелвам, обикн. пари (Н. Геров, РБЯ). изтепвам се, изтепам се и изтепя се страд.
ИЗТЀПВАМ2, -аш, несв.; изтѐпам, -аш и изтѐпя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Избивам, унищожавам. Кога сакале да се тепаат дженк кралеите на рамно Косоо, се собрале кралеи и банои да праат мушафере, као да ги пречекаат турците и да ги изтепаат. СбНУ ХLV, 117. „Лютиш ли се, дедо попе?“ – „Епа како да се не люта, изтепа ми и коне, и деца, и жена, та скрил се бех най-после у земята, и тамо ме найде!“ Нар. прик., СбНУ ХLV, 393. Побегна стара кобила, / до три планини прескокна, / та ги на Дунав претече – / Милен изтепа айдуци. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 179. изтепвам се, изтепам се и изтепя се страд. и взаим. Не знам колко време що се мачиа [братята] и се караа и никако не можеа да се погодат. Еден ден дойдоа гуша за гуша да се ватат и да се изтепаат мегю себе. Нар. прик., СбНУ VI, 101. От женски пари бракя се делиле и се изтепале. Π. Ρ. Славейков, БП II, 23.