ИЗТЀРВАМ, -аш, несв.; изтѐрам, -аш, св., прех. Диал. Изгонвам, изпъждам някого или нещо; изтирвам, натирвам. – Ами какво ще правите по Търновско – ги попита Ганчо. – Како ли ке праим?... Турци ке колим, море, турци и... плячка. – Само да биеме тоа душманин, да го изтераме из хубаана земля, шчо ни е заграбило псето. Ц. Гинчев, ГК, 338. Неочаквано Доца запита: – Ами като изтерат даскала, ще найдат ли друг даскал? Цв. Минков, МЗ, 20. Майка му отишла и я посакала царската керка за сина си. А царот я изтерал и я рекол: „Хайт от тука ти, за дърварче ли ке я даам керка ми?“. Нар. прик., СбКШ, 45. „Е може да му дойдет умот, ако има късмет, а пак ако не му дойде, аз знам да му удрам прат по газ и да го изтерам.“ Нар. прик., СбНУ X, 136. изтервам се, изтерам се страд.