ИЗТЍКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтиквам и от изтиквам се. Дядо Нистору не харесаха демократическите нрави, които се възцариха подир изтикването на турците. Ив. Вазов, Съч. VII, 92. Програмата на тая партия [на младите] бе изпъждането на гръцките владици и въобще изтикването на гръцкото влияние из всичките области на духовния и обществения ни живот. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 653.