ИЗТИМАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтимаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. 1. Тимаря, чеша изцяло, докрай (кон, магаре и др.); изчесвам. Две мулета се сритаха на бърза ръка. От огъня се изправи човек, изтича, та изтимари мулетата и те се разделиха неохотно. Й. Радичков, СР, 27. Тюлев поръча на братчето си да изтимари коня и към девет часа да го запрегне. Г. Караславов, ОХ III, 111. При него е останал и един от другарите му – висок, с дълги до коленете лопатести ръце, а другите трима са взели позволение от агата да изтимарят за последен път подарения му кон. Н. Хайтов, ШГ, 157.
2. Тимаря много или всички (Н. Геров, РБЯ). изтимарявам се, изтимаря се страд.