ИЗТИПÒСВАМ, -аш, несв.; изтипòсам, -аш, св., прех. Разг. 1. Разг. Представям някого в отрицателен вид, показвам в лоша светлина (обикн. във вестник); излагам, злепоставям. Като размаха вестника, каза високо: – Я вижте какво са ме изтипосали! Мекере съм бил... Какво ли още не е казано за мене! Г. Караиванов, ЮМ, 75. – Виж ти каква грешка щяхме да направим, за малко щяхме да ви изтипосаме във вестниците за срам и позор. Ст, 1960, бр. 727, 3.
2. Остар. Правя снимка на някого или нещо; изобразявам, фотографирам. Намира се и фотограф. „Ей, я ни изтипосай – тъй както сме насядали!“ – се шегува някой. М. Кремен, РЯ, 328. изтипосвам се, изтипосам се страд.
ИЗТИПÒСВАМ СЕ несв.; изтипòсам се св., непрех. Остар. Снимам се, фотографирам се.