ИЗТЍРЯМ, -яш, несв.; изтѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изтирвам. Гладът изтиря вродената безгрижност у хората и ги кара на вечно работение. У, 1871, бр. 14, 216. Овци скоро / вън изтирят / и надолу / вода силят. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 61. изтирям се, изтиря се страд.