ИЗТЍХОМ нареч. Нар.-поет. Изтихо. Щом съгледаха Минка, дъщерите на буля Костанда изтихом се прибраха вкъщи. М. Кремен, СС, 45–46. Задрямал бях и, майко, / стори ми се, че ти над мене / изтихом пееш. П. К. Яворов, Съч. I, 53. А вий се песента изтихом подловена. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 91.