ИЗТЍЧАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтичам1 и от изтичам се. През целия ден бригадата на чичо Стойо се бори с нефтовия фонтан. Едва през нощта успяха да затворят крана върху дупката и спряха изтичането на земното масло. П. Славински, МСК, 98. Най-много естествени изтичания [на петрол] са били известни по брега на Каспийско море, в Мала Азия и по брега на р. Ефрат. Пр, 1954, кн. 1, 49. Делата, заведени за преследване нарушения против настоящия закон, се просрочват след изтичането най-много на четири месеци от извършването им. Хр. Даалиев, ТИА, 136. След изтичането на толкова векове в угнетително робство, като електрическа искра [въстанието] мигновено запали юнашките сърца на българите по сичките краища на отечеството ни. НБ, 1876, бр. 4, 13. Изтичане на капитали. Изтичане на работна ръка. Изтичане на мозъци.
ИЗТЍЧАНЕ2 ср. Нар.-поет. Отгл. същ. от изтичам2; израстване.
ИЗТЍЧАНЕ3 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтичам3; изгряване.