ИЗТОПÒРВАМ, -аш, несв.; изтопòря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтопорчвам (Ст. Младенов, БТР). изтопорвам се, изтопоря се страд.
ИЗТОПÒРВАМ СЕ несв.; изтопòря се св., непрех. Диал. Изтопорчвам се. Нисък, набит и развлечен, с къс врат и малки присвити сини очи, той се изтопори пред гостите, като все повдигаше потурите си. М. Смилова, ДСВ, 29.