ИЗТОПÒРЧВАМ, -аш, несв.; изтопòрча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Простонар. Навирвам, изправям; натопорчвам (Ст. Младенов, БТР). изтопорчвам се, изтопорча се страд.
ИЗТОПÒРЧВАМ СЕ несв.; изтопòрча се св., непрех. Простонар. Заставам прав или излизам, показвам се изведнъж, ненадейно някъде или пред някого; изстъпвам се. Сетне се изтопорчи [околийският началник] пред адвоката и посочи насреща към канцеларията на старши-стражарите: – Какво да правим сега? Да пращаме ли стражари? Г. Караславов, ОХ II, 160. Сетне неохотно се упъти към текето. Сега всички, които бяха подпирали стените на къщето, се изтопорчиха под навеса му и бостанджията едва се провираше между коравите им гърбове, докато стигне посред тях. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 577.