ИЗТОПУ̀РКВАМ, -аш, несв.; изтопу̀ркам, -аш, св., непрех. Разг. Топуркам изведнъж, веднъж или няколко пъти; изтрополявам. Тежка кола изтопурка с железните си шини по дървения мост. Б. Несторов, СР, 196. При банката един отряд кавалеристи изтопурква и заповядва на тълпата да очисти улицата... Ив. Вазов, Съч. X, 67. Изведнъж навън се счу стражарска свирка. Нейде наоколо изтопуркаха бързи тежки стъпки... М. Грубешлиева, ГР, 175. Пред вратата на председателя изведнъж се вдигна глъчка, по стъпалата изтопуркаха гумени цървули. Н. Тихолов, ДКД, 56. Някой път по три-четирите стъпала на етажа изтопуркваше. К. Константинов, ППГ, 123.