ИЗТОПЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; изтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. С топене изяждам всичко. – Манчо. Трябва да се ходи. Масълце съм приготвила. Чакахме, въртяхме се, изтопихме тъкмо по една кърпа кълцан пипер и изядохме по един самун хляб, дорде текезетата свършиха стоката си и дойде нашият ред. Кр. Григоров, И, 37–38. С малко хляб изтопих всичкия сос в чинията. Δ Той беше толкова гладен, че с два-три залъка набърже изтопи всичкото ядене. изтопявам се, изтопя се страд.
ИЗТОПЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; изтопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Топя всичко, цялото количество от нещо; стопявам. Ако е причина на болестта кухината зъбова, то възми на теглило колкото две зръна ечемик счукана сол и толко пипер, след това изтопи на свещта също толко жълта захар в лъжицата и от това ще да стане маса, от която маса турни малко в кухината на зъба. П. Р. Славейков, СК, 95. Обр. Лило въздъхна издън сърце и дума: – Ох, Радо, Радо, изтопи ми душата като восък у тиган, па съм се слисал, па и я не знам, що да чиня! М. Георгиев, Избр. разк., 52. изтопявам се, изтопя се страд. Догорила бяла борина, / изгореа тонките пърсти [на Яна], с’изтопие злати пърстени. Нар. пес., СбБрМ, 16.