ИЗТОРМÒЗВАМ, -еш, несв.; изтормòзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Тормозя, изтезавам някого много, докрай; измъчвам. – Сигурно ви изтормозиха гърмежите от тази нощ – продължаваше комендантът да говори в отвора на слушалката. X. Русев, ПС, 5. Помълча известно време, за да ме изтормози или за да подчертае, че не намира думи. Ст. Христозова, ДТСВ, 13. – „Джангърче с магнетофон!“ Да не съм помирисал втори път такива идиотщини в къщата си, че не зная какво ще става! – и търчà, срещà се с родителите, гюрултии, патардии – изтормозиха цялата тайфа. Тарас, СГ, 107. изтормозвам се, изтормозя се страд.