ИЗТÒЧВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от източвам1 и от източвам се. Източване на вино. Източване на пари.
ИЗТÒЧВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от източвам2 и от източвам се; изтегляне. Източване на баница. Източване на копринени нишки.
ИЗТÒЧВАНЕ3 ср. Отгл. същ. от източвам3 и от източвам се; изостряне, наточване. Режещият инструмент представлява диск с дебелина 1 мм, който се свързва с електричната верига. По такъв начин се осъществява и шлифоване на метали, източване на ножове, които се поставят под определен ъгъл към края на диска. Физ. X кл, 1958, 149.
ИЗТÒЧВАНЕ4, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от източвам4 и от източвам се; прояждане, разяждане.
– От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.