ЍЗТОЧНОБЪ̀ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Източна България или до населението на Източна България. Тримата мъже мълчаха, сякаш и тримата се бяха заслушали в гласа ѝ, в нейния мек, източнобългарски говор. Д. Талев, ПК, 189. Източнобългарски градове. Източнобългарско население. Източнобългарска носия. Източнобългарски пейзаж.