ЍЗТОЧНОРУМЕЛЍЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до Източна Румелия. Начело на източнорумелийската консервативна партия, която се наричала Народна партия, стояли Иван Евстатиев Гешов, Иван Вазов и др. Либералната партия в Източна Румелия била наречена „казионна“. Ист. X и XI кл, 195. Още повеч ся чудяха: как са могли да ся увлекат в тази опасна игра [Съединението] и някои от източнорумелийските българи. Π. Ρ. Славейков, ПХС, 5.