ИЗТРА̀ВНИЧЕ, мн. -та, ср. 1. Вид дребна папрат, която расте по скалисти, каменисти места. Asplenium trichomanes. В тропическите гори на о-в Ява расте папрат, която е родствена на срещащите се у нас изтравничета. Ст. Драганов, ФБР, 16. Изтравничето се среща по пукнатините на скалите. Бтн VI кл, 97.
2. Название на някои други растения, напр. овчарска торбица, пореч и др. По сухите места се люлееха едрите цветове на лалетата и се белееха цветовете на изтравничето. С. Ставрев, ТСП, 11. Що ли не вземе да продаде имота си, па да се запилее другаде. По-добре така да запустеят нивите, да поникне по тях изтравниче. Кр. Григоров, Н, 82.