ИЗТРА̀КВАМ, -аш, несв.; изтрàкам, -аш, св., непрех. и прех. Изведнъж и за кратко време тракам веднъж или няколко пъти. Не се чуваше шумна пазарна врява и викот, а повече тропот на бързи стъпки или тук-там ще изтрака и ще отмине кола. Д. Талев, ПК, 547. Стражарът политна от вратата, сабята му изтрака, глухо изтрополяха ботушите му по каменната настилка. Ем. Станев, ИК I и II, 75. И все пак необясним страх го [Юрталана] скова, очите му блуждаеха, челюстите му изтракваха от време на време като на трескав. Г. Караславов, С, 57. От селата задигнати селяни / след тях – войници: / мрачен конвой. / За да бъдат разстреляни. / Команда: Стой! / Огън – изтракаха пушки. Гео Милев, С, 40–42. Вратата се отвори: свръзката, набит нисък войник, изтрака токове и се изпъна като статуя. – Господин полковник, един непознат господин... X. Русев, ПС, 39. изтраквам се, изтракам се страд.