ИЗТРЀБВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от изтребвам1 и от изтребвам се; избиване, унищожаване. Чакалът е разпространен у нас отдавна. Изтребването му е разрешено през цялата година и затова количеството му постепенно намалява. П. Петков, СП, 31. Изтребване на гризачи.
ИЗТРЀБВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от изтребвам и от изтребвам се; разтребване, почистване.