ИЗТРЕБЯ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от изтребявам и от изтребявам се; изтребване, изтребляване, изтребяне. За да отслаби илотите, Спарта употребявала разни мерки: запретявала им да са събират мнозина на едно място, а някога даже прибягвала и до изтребяването им. Н. Михайловски, РВИ (превод), 78–79.