ИЗТРЕЗВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Разг. Изтрезвително отделение, изтрезвителен център. Борба против нетрезвеността водим, а нямаме изтрезвител! Черемухин, ТБ, 127. В Благоевград няма изтрезвител и затова оставят пияните младежи да преспят и да се освестят в залите на спешното отделение. Преса, 2012, бр. 290 [еа].