ИЗТРЕЗВЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. в съчет.: Изтрезвително отделение, изтрезвителен център. Отделение в болница или специално заведение за лечение на лица, които имат алкохолна зависимост или са злоупотребили с алкохол. След десет вечерта институтът ставаше изтрезвително отделение. М. Абаджиев, Ф [еа].
2. Като същ. изтрезвителното ср. Изтрезвително отделение. Ако преди години буйстващ подпийнал съсед тревожеше спокойствието в блока, органите на реда на мига го прибираха в изтрезвителното. Днес полицията не реагира на сигнали за буйстващи пияни. Д, 2015, бр. 69 [еа]. – Ало, изтрезвителното ли е? Ако обичате, резервирайте три места за довечера – ще празнуваме с двама приятели рожден ден.