ИЗТРЀПВАМ, -аш, несв.; изтрѐпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Разг. 1. Трепя, утрепвам мнозина или всички; избивам, изтребвам, унищожавам. Скоро на гара Врабец пристигна с колата си велевският комендант, като отдалече говореше: – Много ли вагабонти изтрепахте? Къде са да ги видим? Войниците сториха път. Ив. Хаджимирчев, ОК, 186. – Не ги пускайте! – каза той тихо. – Изтрепете ги с пушките!... П. Вежинов, ДБ, 288. Димитри Зулев седеше като на тръне. Та нали в неговото село Калофер изтрепа толкова сеймени заедно с началника им. М. Марчевски, П, 42. – Сумата ти гъжвалии ще изтрепим, като почне престрелката, дявол да ги вземе! Ст. Дичев, ЗС I, 186. Сто арапа в черен гроб проводих / и изтрепах триста кесаджии. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 84.
2. С много ходене или с непосилна работа правя някого или нещо да загуби сили, да се измори; изтощавам. Изтрепахме си конете, докле превалим планината. Н. Геров, РБЯ II, 308. изтрепвам се, изтрепя се страд. и взаим. За кой бяс е тази законност и свобода, ако не се изтрепят барем хиляда избиратели? Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. Павел и Петър свалиха брата си Божан на калната земя и сипеха върху му тежки удари. – Какво има? Какви са тия писъци? – Гераците се изтрепаха един други. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 60. Дето има имот, там добрина и приятелство няма. Братя и сестри че се изтрепват за някакъв келяв синор, та един чужд човек ще те пожали. Г. Караславов, Тат., 138.
ИЗТРЀПВАМ СЕ несв.; изтрѐпя се св., непрех. Разг. 1. С предл. οт или със следв. изр. обикн. със съюз да. Означава много висока степен на действието, изразено от глагола в подчиненото изречение; изпотрепвам се. – На сватбата три села се юрнаха да им гледат. Пък и кумът беше един – хвърляше парите като градушка. Децата се изтрепаха да събират каравелчета и гологани. Г. Караславов, ОХ, 225. „Какво направи ти, синко? Татко ти и аз се изтрепахме да те тръсим.“ Д. Манчев, НН (превод), 60. Изтрепахме се от работа. Δ Изтрепахме се, докато оплевим цялото лозе.
2. Удрям се на много места, наранявам се в голяма степен, обикн. при падане, ходене и под.; изпопребивам се, пребивам се, изпребивам се. Ние половин час се мъчихме надолу из една камениста, грапава и невъзможна урва. Мишка особено, който водеха, се изтрепа по острите каменни блокове. Ив. Вазов, Съч. XV, 68.
◊ Изтрепвам / изтрепя рибата. Разг. Постигам голям успех, смайвам всички изненадващо, неочаквано. Приятелят ми се появи с файтон на бала и направо изтрепа рибата. Изтрепвам си / изтрепя си краката. Разг. Силно се изморявам от продължително ходене, тичане, обикн. за да постигна нещо.