ИЗТРЀСВАМ, -аш, несв.; изтресà, -ѐш, мин. св. изтрѐсох, прич. мин. св. деят. изтрѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. Диал. Изтърсвам. Седят си хората кротко и тихичко – е, някакъв си самолет се появил отгоре – де да не сме ги виждали и повече – най-много, най-много да изтресе еднотонна бомба. Какво повече! В. Цонев, ЕВ, 66. Зел чехлите си (обущата), та изтресъл праха им. К. Шапкарев, МЖБМ, 53. изтресвам се, изтреса се страд.
ИЗТРЀСВАМ СЕ несв.; изтресà се св., непрех. Диал. Изтърсвам се, падам. „Ке се натопам на чешмата со вода и ке се изтресам върз огино, ке го изгасам и ке легнам върз него.“ Нар. прик., СбНУ X, 140.