ИЗТРИВА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да бъде изтрит. Противоп. неизтриваем. Изтриваем компактдиск.

2. За химикалка, маркер и под. – чиято следа може да бъде изтрита. Противоп. неизтриваем. Децата ще могат да записват и променят числа върху самата карта с помощта на изтриваем маркер. Д, 2018, бр. 84 [еа]. Изтриваема химикалка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)