ИЗТРЍВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изтривам и от изтривам се. Изтриването на осите и колелата, подметките на обувките и др. показва, че при триенето настъпва износване на телата. Физ. IX кл, 1965, 60. Много неща, които изпърво му се виждаха най-завъртени и чудновати, като разглобването и чистенето самовара, изтриването и пълненето на големите лампи, изпосле му станаха най-прости и най-обикновени работи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3–4, 232–233. Само когато времето лете е твърде горещо, можем да са ограничим подир къпането с леко изтриване на тялото си. Лет., 1876, 112.