ИЗТРÒПВАМ, -аш, несв.; изтрòпам, -аш, св., непрех. 1. Тропам за кратко веднъж или няколко пъти; тропвам. Някой изтропа на чардака, чуха се стъпки, вратата се отвори и на прага се показа Радан. М. Марчевски, П, 25. В галерията също някой изтропа с крака и в залата се раздвижиха. М. Грубешлиева, ПИУ, 182. Цонка гледа няколко време, дано види да се мерне там Милка и да ѝ изтропа на стъклото с чадъра си. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 73.
2. Изведнъж издавам тропот за кратко; тропвам, изтрополявам. Трябва да съм бил с нови подковани обуща, защото ясно си спомням как звучно и гордо изтропваше подът на класната стая под стъпките ми. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Портата изтропа след нея [Султана]. Улиците бяха още пусти. Д. Талев, ЖС, 409. Тогаз ся чу да изтропаха кола пътнишки, които след малко влязоха в двора. Π. Ρ. Славейков, ОЛ (превод), 106.