ИЗТРÒПКВАМ, -аш, несв.; изтрòпкам, -аш, св., непрех. Изненадващо тропкам веднъж или няколко пъти; изтропвам. Съвсем неочаквано горе на пътечката изтропка и се прикова като статуйка в градски парк една стройна, тънкокрака сърна. Д. Калфов, Избр. разк., 34.


Източник: Речник на българския език (онлайн)