ИЗТРОПОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изтрополя̀, -ѝш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Изведнъж, за кратко време произвеждам тропот, трополене; тропвам. Васил прекоси бързо двора, застлан с парчета от счупени турски керемиди, изтрополя по дървената стълба и спря пред вратата на стаята си. Ив. Планински, БС, 30. Изгуби се, но след няколко мига изтрополи със сандалите си по каменните плочи, които застилаха двора. П. Стъпов, ГОВ, 22.
2. Изведнъж и за кратко време издавам тропот, трополене; изтопурквам, изтропотвам. От време на време изтрополяваше отстрани някоя талига, натъпкана със засмени, пременени ергени. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 235. Като подет от внезапна вихрушка полицаят отскочи, изтърва карабината си, която изтрополя на плочите. З. Сребров, Избр. разк., 43.