ИЗТРОПÒТВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от изтропотвам; изтрополяване. Ни едно изтропотване долу, ни една крамола, нито две хули бяха още разменени между народните представители. Ив. Вазов, Съч. X, 69.


Източник: Речник на българския език (онлайн)