ИЗТРОША̀ВАМ, -аш, несв.; изтрошà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Троша много на брой или всичко докрай; изпочупвам, изпотрошавам. Стрина Пена, която въдеше патици, ми даде едно, ама по-големичко и по-ячко – пачо [яйце], та изтроших десетина. Ст. Даскалов, БП, 19. „Нашите селяне та молат да дойдеш с момчетата и да ни отървеш от турското зло.“ – „А защо вашите селяне не повдигнат по една суровица и да им изтрошат главите?“ – попитах аз. П. Хитов, МП, 30. Изтрошил бих всичките окови / на злочестите робове. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 221. изтрошавам се, изтроша се страд.