ИЗТРЪ̀ГВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от изтръгвам и от изтръгвам се. Инквизицията е започнала с обикновен бой. После се е преминавало към разпъване на тялото, рязане на меса, скубане на нокти, изтръгване на пръсти, чупене на кости. Г. Караславов, Избр. съч. ІІІ, 179. Кървавите рани бяха му дадени с тъпото на ятаганите подир всяко опитване за изтръгване лактите си от връзките и шията си от бесилото. Ив. Вазов, Съч. VII, 57.