ИЗТРЪ̀ПНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); изтръ̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изтръпвам. Болното място изтръпнува и става тежко, а от него са набраздяват по ставата червеникави далечни брезни. Ив. Богоров, СЛ, 97.