ИЗТРЪ̀ПНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от изтръпнувам. Млогокръвните човеци усещат отпаднуване и едно общо изтръпнуване на снагата. Ив. Богоров, СЛ, 41.
