ИЗТРЪ̀СВАМ, -аш, несв.; изтръ̀ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. Изтърсвам. Мама е извадила новите татови дрехи, преглежда ги, чисти ги. Изтръсва и чепкена му. Т. Влайков, Пр I, 116. Писмото беше паднало на улицата днес, когато слугинята на чорбаджи Юрдана изтръсваше из прозореца Пенчовото сетре. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 51. изтръсвам се, изтръся се страд. и възвр. От момите едни дочушкват някои затулени масурчета, други събират пръснатите зърна от кукуруза, а някои се изтръсват и поправят забрадките си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 21.
ИЗТРЪ̀СВАМ СЕ несв.; изтръ̀ся се св., непрех. Остар. и диал. Изтърсвам се.