ИЗТРЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; изтръ̀скам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Изтърсвам (в 1 и 2 знач.). Фатина изтръскваше неразсънена чергите си, когато се втурнах в пруста. Л. Александрова, ИЕЩ, 189. – Младо – като изтръскваше дрехите си от пръстта, извика Беслеменов на Беров. – Отвън и отвътре ни нападат. Д. Кисьов, Щ, 105. Славян Дойков влезе в Спаскината стая, извади черния си „депутатски“ костюм, изтръска го от нафталина, облече го и замина за София с обедния влак. Д. Ангелов, ЖС, 106. Той остави настрана окъсялата пръчка, стана от седлото, изтръска от коленете си треските и като прибра ножа, тръгна срещу баща си. А. Дончев, СВС, 176. „Сега му е времето бе, върви! Изтръскала съм торбата, прашинка брашно няма, утре ще писнат децата ти бе, дано ушите ти изядат...“ Ив. Венков, ХКН, 26. изтръсквам се, изтръскам се страд. и възвр. Още може да се случи [болестта онемяване] и от росата, която сутрина пада и засъхнува по листата. Затова всякога после такава роса листът требова да са промива в чиста вода и да са изтръска. З. Княжески, ПРШ (превод), 90. То [кученцето] се препъна в легена и докато се усети, цамбурна вътре. Пред вратата приклекна, изтръска се и хвърли наоколо гузен и недоумяващ поглед. В. Райков, ПВ, 12.