ИЗТРЪ̀ШКВАМ, -аш, несв.; изтръ̀шкам, -аш, св., прех. Разг. 1. Тръшкам, повалям мнозина или всички; натръшквам. Вързан беше Алито с въжета, ала като шавна само – изтръшка тримата жандари на земята. Н. Хайтов, ДР, 107. Много камъни търколих, много дървета изтръшках и песни изпях, докато най-сетне видях, че веднъж тя свали тестемела си и го развя. Н. Хайтов, ДР, 156.
2. Умъртвявам мнозина или всички; натръшквам, уморявам. – Момичето ми се помина на връх Малка богородица. Отнесе го тежка болест. Много свят изтръшка в нашето село. А. Каралийчев, СР, 37. – На другия ден свекървата ми скуба косите и ми каза, че съм забравила курника отворен и лисицата изтръшкала всичките кокошки... К. Калчев, ПИЖ, 127. Изтръшка [вълкът] овцете, след това метна на гърба си най-охранената и я отмъкна в гората. Ив. Планински, БС, 87. Стоката му, стадата му / болест ги изтръшка, / къщата му по полунощ / пламна изведнъжка! Ив. Вазов, Съч. IV, 28. „Чумо льо, черна чумо льо, / недей ни нази изтръшква.“ Нар. пес., СбНУ XXVII, 189. изтръшквам се, изтръшкам се страд.