ИЗТУ̀РМЯМ, -яш, несв.; изту̀рмя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изяждам известно количество или всичко. Той изтурми сичко. Т. Панчев, РБЯд, 147. изтурмям се, изтурмя се страд.
