ИЗТЪ̀КВАМ, -аш, несв.; изтъ̀кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтъ̀кнат, св., прех. 1. Обръщам внимание на нещо, подчертавам го като факт; посочвам. Хаджи Василий обаче настоява младият Васил да стане монах. Вуйчото държи на това си желание и го изтъква като необходимо условие, за да изпълни и той от своя страна по-нататък задълженията си. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. В разговор с Друмева той беше изтъкнал достатъчно доводи, за да събуди у младежа вяра в успеха на започнатата борба. Ст. Дичев, ЗС I, 224. Бяха написани и множество статии и книги, които изтъкваха значението му като поет, революционер и общественик. М. Кремен, РЯ, 22. Заговориха за добрините, които беше правил, изтъкваха заслугите му към дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 237. Нашите песни изтъкват любовта като единствен светъл епизод в човешкия живот. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (2), 89. – В сърдечните ти работи не искам да се бъркам. Но трябва да ти изтъкна, че аз поначало съм против такива неравни бракове. Г. Караславов, ОХ, 261.
2. Като правя преднамерено да станат известни достойнствата, заслугите на някого, предизвиквам той да се открои, да изпъкне, да бъде високо оценен. – Ама, мамо, защо Снежа ще бъде Пролетта?! – обърна се рязко Елка. – Тя дори в кръжока за танци на народите не участвува... Или като ѝ пишат шестици, всичко може. – Ценят я учителите, изтъкват я... Л. Галина, Л, 7. Тя беше по-мълчалива, по-съсредоточена и най-важното – по-амбициозна, но това достатъчно ли е, за да я изтъкват? К. Калчев, СТ, 104.
3. Прен. Правя нещо да се очертае, да се открои, да изпъкне; подчертавам. Строгото, тъмно облекло изтъкваше още повече бледността на тясното ѝ лице, на малките, нежни ръце. Д. Талев, ГЧ, 182–183. Тая студена и строга усмивка, която сестра му бе виждала и друг път, когато вкъщи се случеше нещо лошо, мигновено ѝ подействува. Тя като че отчуждаваше Ивана от семейството, но заедно с това изтъкваше вътрешната му сила и независимост. Ем. Станев, ИК I и II, 44.
4. Диал. Изваждам, избождам нещо, обикн. око (Ст. Младенов, БТР). изтъквам се, изтъкна се страд. – Освен интересите на болните тя няма други интереси. И аз мисля, че това трябва да се изтъкне пред полицията. Д. Ангелов, ЖС, 44.
ИЗТЪ̀КВАМ СЕ несв.; изтъ̀кна се св., непрех. С думи, с постъпки преднамерено правя да станат известни и на другите мои заслуги, достойнства и др., за да предизвикам признанието им, високата им оценка за мене; показвам се, самоизтъквам се, хваля се. Когато всички посетители се изнизаха и родилките останаха сами, между тях почна оживен разговор. Всяка държеше да сподели нещо във връзка с посещението, да обясни кой ѝ е бил гост, да се изтъкне. Б. Болгар, Б, 94. При това Христо не обича да се изтъква, да се хвали, да говори за себе си. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 399.