ИЗТЪ̀КНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтъкна като прил. 1. За човек – който се отличава с делата си, с постиженията си в дадена област и е известен; бележит, именит, прочут. Първите пейки също така заемаха хора близки по интерес – макар различни по народност: чифликчии и управници турци, пет-шест български търговци, няколко изтъкнати граждани, ходили в чужбина. Ст. Дичев, ЗС II, 779. Канеше у дома си висши офицери, народни представители, изтъкнати мъже на управляващите партии. А. Гуляшки, ЗР, 17. В издадената досега художествена музика влизат изпълнения на арии и инструментални пиеси от изтъкнати български артисти. НК, 1958, бр. 48, 2. Изтъкнат учен. Изтъкнат композитор. Изтъкнат художник.
2. Който изпъква, отличава се със своите качества, достойнства; забележителен, виден. Румънският комитет за културни връзки с чужбина е имал сполучливата идея да основе специално издателство „Книга“, което да популяризирва изтъкнатите художествени творби на румънските писатели, като ги издава в превод на чужди езици. Г. Белев, КР, 18. Та тя винаги е мечтала нейната снаха да бъде от виден и изтъкнат род, да бъде мома с богата зестра. В. Нешков, Н, 418.