ИЗТЪЛКУВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Тълковен, тълкувателен, обяснителен. Начнали да правят и да печатат образи на светци; и по краищата им прилагали някаква изтълкователна надпис. Π. Ρ. Славейков, СК, 53.
