ИЗТЪ̀ЛЧВАМ, -аш, несв.; изтъ̀лчà, изтъ̀лчѐш, мин. св. изтъ̀лкòх, изтъ̀лчѐ, св., прех. Остар. и диал. Счуквам, стривам. Ако земеме някое твърдо тяло да го изтълчеме на прах и да го смесиме с водата, то ще да видиме, че колкото и да бъде ситно или счукано, то не ще може да премине през хартията. Знан., 1875, бр. 10, 152. След обеда мъжете ходят да изтълчат ярмата, пак с пияне [пиене], пеене и хора. СбНУКШ ч. III, 57. Земледелецът е дължен да събере курешките, да ги изсуши, да ги изтълче на прах и да посипе с тях нивята си. Знан., 1875, бр. 20–21, 318. изтълчвам се, изтълча се страд.