ИЗТЪ̀НКО нареч. 1. С тънък звук, глас; тънко. Тъй като и тримата мълчаха, в кръчмата стана толкоз тихо, че ясно се чу как водата в гюма възвира изтънко, звънливо, като че запя. Й. Йовков, ЖС, 139. Малката свиреше изтънко и припряно, голямата окарина свиреше гърлено. Й. Радичков, СР, 80. Понякога Цеца пее по раздолски. Най-напред изтънко, тихо, сетне постепенно се поотпуска. Кр. Григоров, Р, 106. Той [Анте] дишаше тежко и гърдите му непрестанно свиреха, изтънко, жаловито и някак отделно от гласа му. Д. Талев, И, 440. Един изтънко вий, а други избоботи, / като изпод земя, и нещо зареди / през нос. Π. Π. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 160.
2. Прен. Разг. В подробности, изчерпателно. Божил обичаше да разправя изтънко за всяка работа по котленските табии като за нещо свое и много важно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 604–605. – Ала колкото и да знаят, сѐ не знаят сичко – си мисли стрина Радовица. – Да ѝ е ней, тя да им разправи там сичкото изтънко – и нейното тегло, и неговото. Т. Влайков, Съч. II, 155. Излишно е да разправям изтънко за впечатленията и смайванието, които претърпя старецът от тие думи. З. Стоянов, ЗБВ II, 306. // Много добре, задълбочено, основно. Тук, при огнището, Дико се пораздвижи, избра момчетата, които трябваше да разпрати по селата като партийни куриери. Дико изтънко познаваше своите другари, знаеше техните качества. П. Здравков, НД, 184. – Той свършил за офицер! – отвърна вместо Ангела Левски. Гласът му изразяваше и похвала, и доволство, че има за помощник човек, който познава изтънко военното дело. Ст. Дичев, ЗС II, 488.
3. Прен. Разг. Издалече, със заобикалки, предпазливо. Колкото кметове бяха минали през общината, все така започваха: най-напред питаха има ли пари и винаги така подпитваха изтънко и отдалече – опипваха отчетника ще могат ли да направят с него някакъв гешефт. П. Славински, ПЗ, 98. – По-добре да поканим само Мария на гости. Така между приказките ще разберем хем по-точно, хем по-изтънко и безопасно. С. Чернишев, ВМ, 85. А на Матаке не му беше толкоз за парите – пари той имаше, а се боеше, че момъкът е тръгнал по лош път. Матаке искаше да изпита тая работа изтънко, без да бърза. Й. Йовков, ΒΑΧ, 30.
4. С внимание, точност; внимателно, прецизно. Той внимаваше колко ще даде за всяко нещо, но още по-изтънко пресмяташе колко би могъл да получи в Преспа и за всяка дреболия. Д. Талев, ПК, 137. // Майсторски, изкусно, вещо. Разправяха, че силистренският санджак-бей харесвал най-много неговия сахтиян, изработен изтънко, с мерак. Д. Рачев, СС, 17–18.