ИЗТЪНЧА̀ВАМ1, -аш, несв.; изтънчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Изтънявам2 (Н. Геров, РБЯ). изтънчавам се, изтънча се страд. Може [златото] да ся сгънува и да ся изтънчава на листове толико тенки, щото человеческото мечтание ся удивлява. Е. Васкидович, ПП (превод), 39.
ИЗТЪНЧА̀ВАМ СЕ несв.; изтънчà се св., непрех. Остар. и диал. Ставам тънък; изтънявам1. Залез слънце се беше вече изтънчил в едвам виждана светла ивица, която се щърбеше зад лесове далеч по билото на Балкана. А. Страшимиров, А, 7.
ИЗТЪНЧА̀ВАМ2, -аш, несв.; изтънчà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Изтънчвам. И все пак, той има повече от тях двамата: притежава най-необятния космос – въображението, развихрено от отнетата любов. То изтънчава, усъвършенствува и довежда до обожествяване една чужда, земна любов. Бл. Димитрова, Лав., 146. // Усъвършенствам. Образованите народи са изкусили знанията си в образ на науките и са изтънчили механическите изкуства. Ив. Богоров, ВГД (превод), 105. изтънчавам се, изтънча се страд.
ИЗТЪНЧА̀ВАМ СЕ несв.; изтънчà се св., непрех. Остар. и диал. Изтънчвам се. Колкото ся подвига изтънчений живот от цивилизацията, толкова повече ся изтънчава чловеку и чувството да пробира с что по-хубаво да ся храни. Лет., 1874, 66.