ИЗТЪНЯ̀Л, -а, -о, мн. изтънѐли. Прич. мин. св. деят. от изтънея като прил. Който е тънък, изтрит от продължителна употреба; износен, протрит. – Ставай да запалиш печката! Тя се свлече покорно от леглото, облече се набързо, метна стар изтънял шал на плещите си и клекна до дървата. Г. Караславов, С, 248. Забърза, защото изтънелите му подметки пропускаха влага. М. Грубешлиева, ПИУ, 28. Пред голяма витрина с книги се вгледах в илюстрацията на една книга, която през онези далечни дни тайно обикаляше ученическите квартали на малкия град, криехме я под изтънелите си куртки. СП, 1958, бр. 150, 4.