ИЗТЪПА̀НЧВАМ, -аш, несв.; изтъпàнча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Неодобр. Излагам на показ демонстративно, дръзко някого или нещо; изтъпанвам. Авторът отива при героя, разглежда го много аналитично и критично. Нима може да го изтъпанчи в пиесата точно такъв? Сп. Йончев, ШД, 36. Обр. Съвременният художник няма право да изтъпанчва задния двор върху лицевата страна на живота. Сл. Македонски, ЕЗС, 134. изтъпанчвам се, изтъпанча се страд.
ИЗТЪПА̀НЧВАМ СЕ несв.; изтъпàнча се св., непрех. Разг. Неодобр. Демонстративно, дръзко заставам някъде, пред някого; изстъпвам се, изтъпанвам се. Един обущар, изтъпанчил се на самия праг с изпоцапана от вакса кожена престилка, ласкателно му подвикна: – Къде намери тая стока бре, Мите? Т. Харманджиев, Р, 150. – Α-а, нямате представа колко си патих с него! – започна да разказва старият търговски служител. – Изтъпанчи се един божи ден на съседния щанд – ще продава! Сп. Йончев, С, 12. Един младеж току се изтъпанчи пред мене: „Аз – кай – какво ти правя, стоя си тук на улицата. Ти нямаш право да ме закачаш“. Хр. Радевски, Избр. пр III, 45. Но след това Тюлев се измъкна, дълго време не се мярна никакъв. Но ето че пак се изтъпанчи и пак започна да дава някакви команди. Г. Караславов, ОХ III, 531.