ИЗТЪ̀ПКВАМ, -аш, несв.; изтъ̀пча, -еш, мин. св. изтъ̀пках, св., прех. Стъпквам много неща, всичко или нещо на много места, във висока степен, изцяло; изпотъпквам, изгазвам. Пролет и лете [мечката] слизаше до нивите, в полите на планината, и там правеше големи пакости из посевите. Страшно ги изтъпкваше и за една нощ изпасваше цяла овесена нива. Ем. Станев, ПЕГ, 81. – Както е известно, разярените слонове помитат и изтъпкват всичко пред себе си. М. Марчевски, ТС, 47. Двете се хванаха за ръка и също навлязоха в нивата. Той ги погледна и строгичко им забеляза: – Изтъпкахте нивата! К. Петканов, ЗлЗ, 232. Плясват ръце и залавят / хоро вито – / извиха се, изтъпкаха / златно жито. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 15. изтъпквам се, изтъпча се страд. Има опасност при измерванието на нивите с посеви да се изтъпчат от измервачите. Пряп., 1903, бр. 89, 4.