ИЗТЪ̀РВАМ, -аш, несв. (диал.); изтървà, -ѐш, мин. св. -àх, св., прех. Изтървавам. Стаменка: – Отваряй си очите, да не изпуснеш човека! Ще влезе в навалицата и няма да го видиш. Рашко: – Как няма да го видя? Ще го видя аз. Не го изтървам. Й. Йовков, ОЧ, 105. Свит се тръшна Стойко Ръж – / издутоуст читак го в слабините смушка, / и стария юнак винтовката си пушка / до днешен ден не я изтървал от ръка – / .. / и той я изтърва / да я не вдигне веч. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 243. изтървам се, изтърва се страд.
ИЗТЪ̀РВАМ СЕ несв. (диал.); изтървà се св., непрех. Изтървавам се.