ИЗТЪРВА̀Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от изтърва като прил. Разг. Който поради лошо възпитание е с разпуснато, неморално държание; разхайтен, покварен. Какво значение имаше стачката сега, когато собствената му черга гори, когато дъщеря му е станала изтървано момиче, развратница, парцал... Д. Димов, Т, 274. Повечето от тези криминални затворници не бяха престъпници и крадци „по душа“. Те просто бяха „изтървани“. А нямаше кой да им подаде ръка, за да ги вкара в пътя. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 176.
◊ Като изтърван заек. Разг. 1. В съчет. с гледам (оглеждам се, озъртам се и под.). Плахо, боязливо, страхливо, уплашено (гледам). В обора седяха още седем души. Кавака се оглеждаше като изтърван заек, пулеше се и в тъмнината на обора ги разпознаваше повече по гласовете, отколкото по лицата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 188. „Ще трябва наистина да го държа под око. Пък и не знам защо, не ми харесва. Едни такива... дълги уши, гледа като изтърван заек... Много наплашен ми се види, сигурно здравата са го пердашили.“ Д. Ангелов, ЖС, 103. 2. В съчет. с бягам. Много бързо и подплашено (бягам).