ИЗТЪРКÒЛВАМ, -аш, несв.; изтъркòля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изтърколявам, изтъркалвам. Тупанджията се измахваше, въртеше киака, изтърколваше с тъпана такива подходящи боботевици, сякаш дереше кожата му. Т. Харманджиев, КВ, 395. изтърколвам се, изтърколя се страд.
ИЗТЪРКÒЛВАМ СЕ несв.; изтъркòля се св., непрех. Диал. Изтърколявам се. Французите като не можеха нито да разпрострят силите си, нито да ся впуснат на бой, сплескаха ся под планинските камене, които ся изтърколваха въз тях от височината на планините. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 294. На фронта, в огъня, един месец като един век, но у дома, при своите, се изтърколва като един ден... Г. Караславов, ОХ II, 4.